Христо Ботев е една от именитите фигури в българската революционна дейност, литература и публицистика. Поет и бунтовник, ревностен пазител на националните идеи, той оставя трайна следа в предосвобожденската история на България. Роден е на 6 януари 1848 година в Калофер. Баща му, Ботьо Петков, работи като учител, и напътства първите стъпки на сина си в просветната дейност.

Самият Ботев получава високо за времето си образование. След като завършва началното си обучение в родния си град, е приет като частен ученик във Втора Одеска гимназия в Русия. Но той като много негови съвременници загърбва науката, за да се отдаде на една по-възвишена мисия – родното благо. Натрупаните му знания обаче се преоткриват в творчеството му.

След Русия и кратко завръщане в България Ботев избира съдбата на румънски емигрант. Пребивава последователно Букурещ, Браила, Галац. Печата вестник „Дунавска зора”. От тези години е и бележитото му стихотворение „На прощаване”(1868 година). През същата година се запознава и с Апостола на свободата – Васил Левски, с когото заедно преживяват много лишения.

Десети юни 1871 година публикува първия брой на редактирания от него вестник „Дума на българските емигранти”. Следващите две години прекарва отново в затвора, след като както предния път е уличен в революционна и бунтовна дейност. След като бива освободен, продължава активна писателска дейност. Редактира вестниците „Свобода” и „Будилник”. Включва се в БРЦК, пленен от идеите за национално обединение. Става негов секретар, но не загърбва и публицистичната си дейност. Следват вeстник „Знаме” и „Нова България”. Публикува стихосбирка заедно със Стефан Стамболов, сред които е и „Обесването на Васил Левски”, разказващо гибелта на неговия приятел, съратник и брат по оръжие. През 1876г. става баща – ражда се дъщеря му Иванка.

Ботев е известен преди всичко с четническата си дейност. След като в ранните си години не успява с четата на Жельо войвода, през 1875 пред именития българин се открива нова възможност. От БРЦК се нагърбва със задачата да подготви чета извън пределите на България, която да е основа в подготвяното въстание в страната. Ботев е изпратен в Русия да доведе войводата Филип Тотьо. Бунтът обаче възниква преждевременно и неуспехът е единственият изход. Пораждат се разногласия между Ботев и членовете на БРЦК, които довеждат до неговото напускане.

Преломният момент в неговия живот е научаването за избухването на Априлското въстание през 1876 година Решен да помогне, организира чета сам. На 16 май същата година се качва на кораба „Радецки” от Гюргево, заедно с останалите мъже от четата, предрешени като градинари. Вдигайки бунт на кораба, успяват да слязат на Дунав. Отправят се към Балкана, но по пътя малцина ги последват. Смъртта е неизбежна. След няколко сражения с турските потери, решителната битка е в подножието на Врачанския балкан. Ботев е пронизан от куршум, останалите четници също загиват.

Идеолог и подстрекател на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък в низа от национални герои в българската история. По-известни негови произведения са: „Майце си”, „Борба”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „В механата”, „Моята молитва”, „До моето първо либе” и други. Те са своеобразен образец на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов. Днес музеи на Ботев има в няколко български града, а националният музей „Параход Радецки” се намира в Koзлодуй.